Стара Българска Музика
Камерен Хор «Средец»

sredets-choir.com
discogs.com

1981
Балкантон BXA 10681

A


1 - Йоан КУКУЗЕЛ: Слава Отцу, глас 1 (XIV в.)   [2:00]
John KOUKOUZELES: Slava Otsu in the 1st mode (14th c.)

2 - Кратьк Бьлгарски Полиелей (Псалм 135), глас IV (XIV в.)   [2:45]
Kratuk Bulgаrski Polielei (Psalm 135) in the IVth mode (14th c.)

3 - Си Вара, глас IV от Синодик на Цар Борил (Палаузов препис от XIV в.)   [3:24]
Si Vyara in the IVth mode from Synodikon of Tsar Boril (Palaouzov transcript from the 14th c.)

4 - Йоасаф РИЛСКИ: Прокимен „Гласом Моим", глас VIII (XVIII в.)   [2:40]
Yoasaf RILSKI: Prokeimon "Glassom Moim" in the VIII mode (18th c.)

5 - ЕВСТАТИЙ: Всякое Дыхание, глас I (XVI в.)   [4:02]
EUSTACE: Vsyakoe Dihanie in the 1st mode (16th c.)

6 - Йоан КУКУЗЕЛ: Из Хирономическо Певческо Упражнение (XIV в.)   [8:53]
John KOUKOUZELES: From Chironomic Vocal Excercise (14th c.)



B


1 - ЕВСТАТИЙ: Богь Господъ, глас IV (XVI в.)   [2:07]
EUSTACE: Bog Gospod in the IVth mode (16th c.)

2 - ДОКИЯН: Кратима, глас I (XIV в.)   [3:55]
DOKIYAN: Kratema in the 1st mode (14th c.)

3 - Неофит РИЛСКИ: Достойно Есть, глас I (ХIХ в.)   [3:08]
Neofit RILSKI: Dostoino Est in the 1st mode (19th c.)

4 - Кондак „Возбранной Воеводе”, глас VIII из „Болгарский Роспев” (XVII в.)   [3:59]
Kontakion "Vozbrannoi Voevode" in the VIII mode from "Bolgarskii Rospev" (17th c.)

5 - Воскресни Боже (вместо алелуя), глас V из „Болгарский Роспев"   [5:34]
Voskresni Bozhe (for Halleluiah) in the Vth mode from "Bolgarskii Rospev"

6 - Йоасаф РИЛСКИ: Прокимен „Не Отврати Лица”, глас VII (XVIII в.)   [3:48]
Yoasaf RILSKI: Prokeimenon "Ne Otvrati Litsa" in the VIIth mode (18th c.)






Камерен Хор «Средец»
«Sredets» Chamber Choir
Александър Куюмджиев (Alexander Kouyumdjiev)



Солисти / Soloists:

Мариана Йотова (Mariana Yotova): A/6
Евгения Вучева (Evgenia Voucheva): A/6
Лъчезар Пръвчев (Luchezar Pruvchev): A/6, B/2
Константин Видев (Konstantin Videv): A/6, B/3, B/5

Да се съживи – с живо човешко дихание – песента, скрита в странните извивки на старите невмени нотации – такава е задачата на създателите на плочата. Хирономическото певческо упражнение от Йоан Кукузел (по Атински ръкопис от 1336 г.) е своеобразна музикална енциклопедия на XIV век. Знаменитият „майстор” Кукузел претворява в „ангелогласен” орнаментиран стил и популярната текстова формула „Cлава отцу” (която звучи по Атински ръкопис от 1453 г.). Песнопението „Cи вяра” от прочутия литературен паметник „Синодик на цар Борил” в преписа му от XIV в. следва стила на Кукузеловото ангелогласие. Изпълнявана на гръцки и български език (в първата неделя на Великия пост), мелодията свидетелствува за музикално-реформаторска инициатива на големия български книжовник Патриарх Евтимий, въвела в българското богослужение най-съвършената за XIV в. музика. В духа на същия реформаторски процес са създадени и сладкогласните орнаментирани мелодии на протопсалт Евстатий в музикалната школа на молдавския манастир Путна през XIV в. – ,,Богь Господь”, „Всякое дыхание” (по Евстатиевия сборник от 1511 г.). През XIV–XVIII в. византийските ръкописи нотират мелодии, наречени „български”. Между тях „Кратък български полиелей” (по Ватикански ръкопис от XIV в.) разкрива фин усет за изящна музикална форма. „Kратима” от Димитър Докиян (XIV в. ) принадлежи към характерните за късното Средновековие на Балканите колекции „песни без думи” – мелодии, свързани със специфични срички, лишени от пряк смисъл. Изразителните оплаквателни интонации на песнопението оправдават надслова му „подражаващо на българска оплаквателна мелодия".

Свързан със Средновековието, но вече подсказващ мащабните перспективи на музиката от Новото време е репертоарът на „Болгарский роспев”. Между мелодиите на тона, наричано в руските ръкописи от XVII–XVIII в. „българско пеене”, особено популярен е кондакът от Богородичния акатист „Возбравной воеводе”.Чрез куплетния строеж, характерен за стилистиката на „Болгарский роспев” се изразява по своеобразно жизнеутвърждаващ начин възхвалата на Богородица. Изпълнявано вместо алелуя на Великата събота, песнопението „Bоскресни Боже” внушава с покъртителна сила човешкия стремеж към омиротворяване (мелодиите са транскрипции по ръкописите от манастира Голям Скит в Галиция – школа на „Болгарский роспев” през XVII–XVIII в.). Очарованието на ренесансово разбуждане носят и образците на прочутата българска църковно-певческа школа в Рилския манастир. Прокимените „Гласом моим” и „Не Отвратилица” от Йоасаф Рилски (по атонски ръкописи от началото на XIX в.) представят ранния етап на богатия творчески разцвет. Между най-изпълняваните рилски мелодии от ХIХ в. е „Достойно есть” на големия български възрожденец Неофит Рилски (по Зографски ръкопис от ХIХ в.).

Доскоро скрити в потъмнелите страници на ръкописите, мелодиите преживяват новото си „раждане” в съвременността с таланта и ентусиазма на носителя на български и международни награди Представителен камерен хор ,,Средец” и неговия диригент Александър Куюмджиев. Още от основаването си (през 1972 г.), паралелно с богатата си художествено-изпълнителска дейност, хорът посвещава сили и на трудната пионерска задача – реставрирането на музикалните богатства от българското Средновековие и Възраждане.

Елена Тончева

To recreate, breathing in a living human vigour, the song hidden in the peculiar glides of the old neum music writings – this was the task set to the compilers of the present record. "The Chironomic Vocal Exercise" by John Koukouzeles (after an Athens manuscript from 1336) is an original encyclopaedia of 14th century music. The famous "master" Koukouzeles has also recreated the popular text formula "Slava Otsu" (sounding here after an Athens manuscript from 1453) in an "angel-voiced" ornamented stylе. The chant "Si Vyara" from the renowned literary monument "Synodikon of Tsar Boril" in its transcript from the 14th century follows the style of Koukouzeles' "angel-voiceness". Chanted in Greek and Bulgarian (on the first Sunday of Long Lent), the melody illustrates the music-reforming initiative of the great Bulgarian man of letters Patriarch Euthymius, which initiative introduced the most perfect for the 14th century music in the Bulgarian liturgy. In the spirit of that same reforming process were created the sweet-voiced ornamented melodies of archacolyte Eustace, belonging to the Poutna Moldavian Monastery school of music from the 16th century. Presented here are "Bog Gospod" and "Vsyakoe Dihanie" included in Eustace's psalm-book from 1511. During the 14th–18th centuries the Byzantine manuscripts contained melodies taken down in notes, called "Bulgarian". Among them the "Kratuk Bulgarski Polielei" (Short Bulgarian Polyeleos), after a Vatican manuscript from the 14th century, reveals a keen sense of exquisite musical form. "Kratema" by Dimiter Dokiyan (14th с.) belongs to the collections of "songs without words" – melodies linked by specific syllables, lacking of any particular meaning, characteristic of the late Middle Ages on the Balkans. The highly expressive lamenting intonations of the chant justify its heading – "imitating a Bulgarian bewailing melody".

Connected with the Middle Ages, but already suggestive of the broad perspectives of Modern Age music is the repertoire of "Bolgarskii Rospev". Particularly popular amidst the melodies of this "Bulgarian singing" (as it was referred to in the Russian manuscripts from the 17th and the 18th centuries) was the Kontakion "Vozbrannoi Voevode"from Virgin Mary's akatehatist. The praise to Virgin Mary is expressed in a particularly life-asserting manner by means of its strophe structure, characteristic of the stylistics of "Bolgarskii Rospev". Chanted instead of Halleluiah on Holy Saturday, "Voskresni Bozhe" suggests in a deeply moving manner man's aspirations for pacification (the melodies are transcriptions after the manuscripts from the Big Scythian Monastery in Galicia – school of "Bolgarskii Rospev" during the 17th–18th c.). The fascination of Renaissance revival is carried also by the paragons of the famous Rila Monastery vocal school. The Prokeimenons "Glassom Moim" and "Ne Otvrati Litsa" by Yoasaf Rilski (after some Athon manuscripts from the beginning of the 19th c.) represent the early stage of the vigorous cultural growth. "Dostoino Est" by the great Bulgarian activist of the national revival Neofit Rilski is among the most frequently performed Rila melodies from the 19th century. It was preserved in the Zograph manuscript from the 19th c.

Hidden until recently in the old with age pages of the manuscripts, these melodies were regenerated for our contemporaries by the talent and the enthusiasm of the Representative Chamber Choir "Sredets", holder of numerous Bulgarian and international awards, and its choir-master Alexander Kouyumdjiev. Since its very foundation (in 1972), alongside with its rich artistic and performing activities, the choir has been making efforts in fulfilling the difficult and pioneer's task of restoring the musical treasury from the Middle Ages and the Renaissance of Bulgaria.

Elena Toncheva

A/4, 5, B/2, 3, 5, 6